КНИЖАРНИЦА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА

тел. 0878 924 069 

city_centyr@abv.bg

Промоция!

Цветен атлас по цитология и хистология

Оценен 4.00 от 5, базирано на 1 потребителски оценки
(3 клиентски отзива)

30.00 лв. 28.00 лв.

Цветен атлас по цитология и хистология

ISBN: 9548967774
Издателство: Арсо
Година на издаване: 2001
Обем: 92 стр.
Н. Нарлиева, Н. Видинов, Хр. Видинова

 

Налично (може да бъде поръчан и преди запълване на наличност)

Сравни

Описание

Цветен атлас по цитология и хистология

Светът на клетките е удивителен и тайнствен. Въпреки, че съществува във всеки един от нас, до скоро той беше слабо познат и криеше много загадки.

Днес цитологията, въоръжена със съвременни методи, не само изучава субмикроскопските клетъчни структури и техните молекулярни особености, но допринася за осъществяването на много съвременни научно приложими разработки, които веднага се внедряват в медицината, селското стопанство, хранителната и фармацевтичната промишленост.

Клетката стана централен обект не само на фундаменталните биологични дисциплини – цитология, цитогенетика, клетъчна биология, обща и специална хистология, ембриология, но излезе на предни позиции и в биотехнологията и клетъчното инженерство.
Учените се научиха успешно не само да манипулират бактерии, но и клетки на растения и животни. Резултатите от тези нововъведения имат огромно значение за прогреса на цялото човечество.

Допълнителна информация

Склад

3 отзива за Цветен атлас по цитология и хистология

  1. Сити Студио

  2. Сити Студио

    КОНСПЕКТ
    по ЦИТОЛОГИЯ, ОБЩА ХИСТОЛОГИЯ И ОБЩА ЕМБРИОЛОГИЯ,
    за студентите от специалност “Медицина”
    при Медицински Университет-Варна
    I. ЦИТОЛОГИЯ
    1. Понятие за живота. Жива материя – същностни характеристики. Клетка – определение
    и общи данни. Основни положения на клетъчната теория.
    2. Цитологични и хистологични методи на изследване.
    3. Химичен състав и йерархия в организацията на клетката.
    4. Външна морфология на клетката.
    5. Класификация и обща характеристика на клетъчните структури.
    6. Биомембрани – характеристика, значение, взаимоотношения и функции.
    7. Плазмалема. Гликокаликс.
    8. Клетъчен матрикс.
    9. Ендоплазмен (ендоплазматичен) ретикулум.
    10. Апарат (комплекс) на Голджи.
    11 .Лизозоми.
    12. Пероксизоми.
    13. Митохондрии.
    14. Интерфазно ядро – общи данни, химичен състав и оптично-микроскопска
    характеристика.
    15. Интерфазно ядро – електронно-микроскопска характеристика.
    16. Хромозоми. Кариотип на човека.
    17. Рибозоми. Полизоми.
    18. Клетъчен скелет – микрофиламенти и интермедиерни филаменти.
    19. Клетъчен скелет – микротубули.
    20. Производни на микротубулите – центриоли.
    21. Специализирани структури с участие на плазмалемата по апикалната, контактните и
    базалната повърхност на клетката (без реснички и камшичета).
    22. Производни на микротубулите – базални телца, реснички и камшичета.
    23. Незадължителни клетъчни органели.
    24. Клетъчни включения (включвания).
    25. Трансмембранен, вътреклетъчен и трансцелуларен транспорт.
    26. Ендоцитоза и екзоцитоза.
    27. Обмяна на веществата. Асимилация и дисимилация. Биосинтез и секреция.
    28. Клетъчно сигнализиране.
    29. Жизнен цикъл на клетката.
    30. Растеж и диференцировка на клетката.
    31. Репродукция на клетката. Митоза (вкл. ендомитоза ) и амитоза.
    32. Вътреклетъчни и клетъчни движения.
    33. Дразнимост и реактивност на клетката.
    34. Стареене и смърт на клетката. Апоптоза.
    II. ОБЩА ХИСТОЛОГИЯ
    35. Тъкани – определение, класификация, произход и общи свойства.
    36. Епителна тъкан – определение, класификация, произход, характеристики и функции.
    37. Покривен епител – определение, класификация, разпространение и хистофизиология.
    38. Екзокринен жлезист епител – определение, класификация, разпространение и
    хистофизиология.
    39. Ендокринен жлезист епител – определение, форми на организация,
    разпространение и хистофизиология.
    40. Съединителна тъкан – определение, класификация, произход, характеристики и
    функции.
    41. Клетки на съединителната тъкан.
    42. Екстрацелуларен матрикс на съединителната тъкан.
    43. Съединителна тъкан с недиференциран екстрацелуларен матрикс -мезенхим,
    пихтиеста и слизеста съединителна тъкан.
    44. Съединителна тъкан с диференциран влакнест екстрацелуларен матрикс –
    хлабава съединителна тъкан.
    45. Съединителна тъкан с диференциран влакнест екстрацелуларен матрикс –
    колагенна, еластична, ретикуларна и мастна тъкан.
    46. Съединителна тъкан с диференциран твърд екстрацелуларен матрикс – хрущялна
    тъкан. Хондрогенеза.
    47. Съединителна тъкан с диференциран твърд екстрацелуларен матрикс –
    костна тъкан. Остеогенеза.
    48.Кръв. Лимфа.
    49. Хемопоеза – ембрионална, фетална и постнатална.
    50. Еритроцити.
    51. Еритропоеза.
    52. Гранулоцити.
    53. Гранулоцитопоеза.
    54. Моноцити. Моноцитопоеза.
    55. Лимфоцити.
    56. Лимфоцитопоеза.
    57. Кръвни плочки (вкл. образуване).
    58. Мускулна тъкан – определение, класификация, произход, характеристики и функции.
    59.Скелетна мускулна тъкан.
    60.Сърдечна мускулна тъкан.
    61.Гладка мускулна тъкан.
    62.Нервна тъкан – определение, клетъчен състав, произход, характеристики и функции.
    63. Неврони (невроцити) – класификация, строеж, разпространение и функции.
    64.Синапс. Междуневронни (интерневронални) синапси.
    65 .Невросекреторни клетки. Параневрони.
    66. Невроглия – видове, строеж, разпространение и функции.
    67. Нервни влакна.
    68 .Рецепторни нервни окончания.
    69. Ефекторни нервни окончания.
    III. ОБЩА ЕМБРИОЛОГИЯ
    70. Предмет, цел, задачи, методи и връзки на общата ембриология с други
    медицински дисциплини.
    71. Мейоза и гаметогенеза. Отклонения в нормалното протичане на мейозата.
    72. Различия между мейозата при мъжа и жената.
    73. Сперматогенеза.
    74. Сперматозоид – устройство и функция.
    75. Овогенеза.
    76.Овулация. Устройство и функция на зрялата яйцеклетка.
    77. Циклични промени в ендометриума на жената.
    78. Сперма (семенна течност) – образуване, съставки и характеристика.
    79. Инсеминация. Придвижване на сперматозоидите в половия тракт на жената.
    Транспорт на овоцита от II ред след овулацията.
    80. Оплождане.
    81. I седмица от развитието – раздробяване.
    82. I седмица от развитието – образуване на бластоциста.
    83. Имплантация.
    84. II седмица от развитието – диференциране на трофобласта.
    85.II седмица от развитието – диференциране на ембриобласта.
    86.II седмица от развитието – развитие на екстраембрионалната мезодерма.
    87. Анормални бластоцисти; анормални имплантационни места.
    88. Асистирана репродукция.
    89.III седмица от развитието – гаструлация (образуване на ембрионалната мезодерма и
    ендодерма).
    90.III седмица от развитието – образуване на нотохордата.
    91. Нарастване на зародишния диск.
    92. III седмица от развитието – по-нататъшни промени в трофобласта.
    93. III – VIII седмица от развитието – производни на ектодермалния зародишен лист.
    94.III –VIII седмица от развитието – развитие на мезодермалния зародишен лист.
    95. III –VIII седмица от развитието – диференциране на параксиалната мезодерма.
    96. III – VIII седмица от развитието – диференциране на интермедиерната мезодерма и на
    латералната плочкова мезодерма.
    97. Ембрионално кръвообращение.
    98. III – VIII седмица от развитието – производни на ендодермалния зародишен лист.
    99. Външен изглед на зародиша през II месец.
    100. Обвивки на зародиша : жълтъчна торбичка, алантоис и амнион. Амниоцентеза.
    101 .Плацентация и плацента.
    102. Пъпна връв.
    103. Близнаци. Многоплодие.
    104. Конгенитални малформации. Пренатална диагностика.
    ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА УЧЕБНА ЛИТЕРАТУРА ЗА
    ПОДГОТОВКАТА НА СТУДЕНТИТЕ ПО “ЦИТОЛОГИЯ,
    ОБЩА ХИСТОЛОГИЯ И ОБЩА ЕМБРИОЛОГИЯ”
    I. УЧЕБНИЦИ
    1. Чалдъков Г.Н. КЛЕТЪЧНА БИОЛОГИЯ. Медицински университет – Варна,
    Варна, 2014
    2. Овчаров Вл., Цв. Такева. ЦИТОЛОГИЯ. ОБЩА ХИСТОЛОГИЯ. ОБЩА
    ЕМБРИОЛОГИЯ. АРСО, София, 2001.
    3. Жабленска Р., П. Димова, Ст. Донев, Ив. Георгиев, З. Нанов. ЦИТОЛОГИЯ,
    ОБЩА ХИСТОЛОГИЯ И ЕМБРИОЛОГИЯ. Под ред. на проф. П. Петков.
    Знание, Стара Загора, 1999.
    4. Чучков Хр. МЕДИЦИНСКА ЕМБРИОЛОГИЯ. Тракийски университет, Стара
    Загора, 2001 (стр. 9-92).
    5. Junqueira L. C., J. Carneiro. BASIC HISTOLOGY. Text & Atlas.
    Lange Medical Books McGraw Hill, New York etc., 2003 (pp. 1-213); 2005 (pp. 1-
    204).
    6. Sadler T. W. LANGMAN’S MEDICAL EMBRYOLOGY. Lippincott Williams&
    Wilkins, Philadelphia etc., 2004 (Part one, General Embryology, pp. 3-168).
    II. АТЛАСИ
    1. Ахмаков Хр., Д. Дойчинов, Ст. Донев, Р. Жабленска, З. Нанов, В. Огнева, П.
    Петков, Т. Христова. АТЛАС ПО ЦИТОЛОГИЯ И ХИСТОЛОГИЯ Под ред. на
    проф. П. Петков. Сиела, София, 1999.
    2. Нарлиева Н., Н. Видинов, Хр. Видинова. ЦВЕТЕН АТЛАС ПО ЦИТОЛОГИЯ И
    ХИСТОЛОГИЯ. АРСО, София, 2001.
    3. Young B., J. W. Heath. WHEATER’S FUNCTIONAL HISTOLOGY. A text and
    color atlas Churchill Livingstone, Edinburgh etc., 2002.
    4. Sobotta /Hammersen. HISTOLOGIE. Farbatlas der Mikroskopischen Anatomie.
    Urban&Schwarzenberg, München etc., 1994.
    5. Berman I. COLOR ATLAS OF BASIC HISTOLOGY. Prentice-Hall International
    Inc., 1993.
    Ръководител на катедрата по анатомия,
    хистология и ембриология:

  3. Оценено на 4 от 5

    Сити Студио

    За първи път през 1907 година П. Харисън успял да отглежда нервни клетки от жаба в продължение на няколко седмици. Най-трайни следи в съзнанието на по-новото поколение изследователи е оставил А. Карел, който успял да изолира клетки от пилешки ембрион и да ги отглежда в ембрионален серум в специални стъкленици, които и до днес се използват в лабораторията за клетъчни и тъканни култури под името карелови стъкленици. Това са стъклени съдове с формата на чайник. При стерилни условия в тях се поставят изолирани от макроорганизма клетки и се налива хранителна среда, която съдържа всички необходими за клетките съставки въглехидрати, аминокиселини, хормони, витамини и други. Клетките започват да се делят и полепват по дъното на стъкленицата като образуват т. нар. монослойна клетъчна култура. Ако хранителната среда се подменя периодично и клетките се прехвърлят в нови стъкленици с хранителна среда, животът на културата може да се удължи с години. Разказват, че клетъчните култури на Карел били поддържани в Пастьоровия институт до нахлуването на германците в Париж през 1940 година в началото на Втората световна война.

Добавяне на отзив