АЛЕКСИТИМИЯТА И ЕМПАТИЯТА В КОНСУЛТАТИРАНЕТО
Трудността за осмисляне и преработка на емоциите стои в основата на откриването на алекситимията като конструкт. В този смисъл изборът на предмета на предложената за рецензиране монография е не само актуален, но и социално значим.
Книгата е структурирана в четири глави с подглави и има характер на теоретико-емпирично изследване. Разположена е върху 128 страници, като в библиографската справка фигурират научни източници на кирилица и латиница, релевантни на избрания дискурс.
В Увода (с. 3-5) на монографичния труд изкристализират мотивите на автора; относно разработването на проблема за връзката между емпатията и алекситимията, като личностова диспозиция и състояние при пълнолетни лица. В резултат на интерпретативния анализ и проведеното емпирично изследване се полага замисълът за идентифициране на набор от техники, които да оптимизират справянето с алекситимията в избрания възрастов диапазон.
АЛЕКСИТИМИЯТА И ЕМПАТИЯТА В КОНСУЛТАТИРАНЕТО
В теоретичното изложение на Първа глава (с. 5-36) е направен преглед на класическите и съвременни теоретични модели, които изясняват феноменологията на емпатията и алекситимията. Извършен е задълбочен преглед на основните фактори и връзката им с биологичния субстрат. Широко дискутирано е формирането на алекситимични черти с особеностите на семейното възпитание и семейното взаимодействие. Обсъдени са различните дефиниции за емпатията и алекситимията, като многомерни психологически конструкти.
Втора глава (с.37-62) и трета глава (с.63-84) на книгата представят успешно замисъла на автора да концептуализира своето емпирично изследване. То е базирано както на анализираните в първа глава автентични психологични постановки, така и на научната креативност за идентифициране на особеностите, свързани с алекситимията и емпатията в субклинична извадка.
АЛЕКСИТИМИЯТА И ЕМПАТИЯТА В КОНСУЛТАТИРАНЕТО
Ясно дефинирани са емпиричните рамки на предмета и обекта, както и на броя на изследваните лица, включени в същинското изследване. Авторът демонстрира компетентност при представянето на методиката, организацията и етапите на провеждане на емпиричната процедура. Въз основа на конкретно очертаните изследователски цел и задачи, адекватно е предложен и методическия инструментариум на изследването. Избраните в конкретната методика инструменти са релевантни на целите и задачите на цялостното емпирично изследване. Методическият инструментариум е описан в детайли и с логическа последователност. В съответствие с научните правила са описани и методите за статистическа обработка на данните, което гарантира и достоверността на анализа на получените резултати. Получените резултати са обработени статистически, задълбочено интерпретирани и визуализирани в редица таблици и диаграми.
Изведените обобщения дават основание за разработването в четвърта глава (с.85- 116) на монографията на Модел за консултиране, базиран на получените данни от тестовото изследване с техники от Когнитивно-поведенческа психотерапия. Предложените техники са обосновани като ефективни при работа с проблеми на емоционалното развитие при деца и юноши, с оглед преодоляване на алекситимията и формиране на умения за разпознаване, вербализиране и отреагиране на емоциите.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Научният принос на автора на монографията може да се открои в постижението му да свързва теорията с наблюдения от собствената професионална практика и на тази база убедително да обосновава терапевтична практика за решаване на конкретните задачи, заложени в емпиричното изследване и свързани с валидизиране на нов психодиагностичен инструмент за България – тест за Емпатиен потенциал.
