ФАРМАЦЕВТИЧНА ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКА

„Фармацевтична икономика и политика“ е изчерпателен и практичен учебник, предназначен за студенти по фармация и здравни специалисти, който предоставя цялостно разбиране на икономиката и политиката на фармацевтичния сектор. Под редакцията на проф. д-р Николай Данчев, този учебник обединява експертните познания на водещи български икономисти и политици, което го прави безценно ръководство както за начинаещи, така и за опитни професионалисти.

Учебникът е разделен на пет основни раздела, всеки от които е допълнително разделен на по-малки теми. Първият раздел, „Въведение в икономиката на фармацевтичния сектор“, предоставя общ преглед на икономиката на фармацевтичния сектор, неговите участници и основните икономически принципи, които управляват сектора. Той също така обсъжда ролята на правителството в регулирането на фармацевтичния пазар и различните икономически модели, използвани в различните страни.

Вторият раздел, „Фармацевтични продукти“, изследва различните видове фармацевтични продукти, като лекарства, ваксини и медицински изделия, и техните икономически характеристики. Той включва подробни описания на производствените разходи, ценообразуването и маржовете на печалба, заедно с практически съвети за оптимизиране на разходите и повишаване на рентабилността.

Третият раздел, „Фармацевтични пазари“, обхваща различните видове фармацевтични пазари, като пазари на генерични лекарства, пазари на лекарства с рецепта и пазари на лекарства без рецепта. Той включва подробни описания на характеристиките на всеки пазар, заедно с практически съвети за прогнозиране на търсенето, оценка на конкурентната среда и разработване на успешни маркетингови стратегии.

Четвъртият раздел, „Регулиране на фармацевтичния пазар“, предоставя общ преглед на регулаторната рамка, която управлява фармацевтичния сектор, включително законите за лекарствата, разпоредбите за добра производствена практика и изискванията за клинични изпитвания. Той включва подробни описания на ролята на регулаторните агенции, като FDA и EMA, и практически съвети за осигуряване на съответствие с регулаторните изисквания.

Последният раздел, „Фармацевтична политика“, изследва различните политически фактори, които влияят върху фармацевтичния сектор, като правителствени политики, търговски споразумения и международни здравни инициативи. Той включва подробни описания на целите на различните политики, заедно с практически съвети за влияние върху формирането на политики и прилагането на успешни стратегии за лобиране.

В допълнение към подробното съдържание, учебникът включва богат илюстративен материал, който помага на читателите да визуализират различни икономически и политически концепции, свързани с фармацевтичния сектор. Атласът включва графики, таблици и диаграми, които илюстрират ключови икономически показатели, пазарни тенденции и регулаторни изисквания.

Като цяло „Фармацевтична икономика и политика“ е изчерпателен и добре структуриран учебник, който осигурява солидна основа в областта на икономиката и политиката на фармацевтичния сектор. Неговата комбинация от теоретична информация, практически примери и визуални елементи го прави подходящ както за студенти, така и за професионалисти, които искат да подобрят своите знания и разбиране на тази важна област от фармацевтичната индустрия.

През април 2023 г. Европейската комисия (ЕК) обявява мащабно предложение за обсъждане и преразглеждане на общотофармацевтично законодателство в Европейския съюз (ЕС). Моти-вите за актуализиране на фармацевтичната политика се основаватна поуките от пандемията COVID-19. Целта е да се осигури регу-латорна система на фармацевтичните продукти, която да е устой-чива на бъдещи кризи, като се гарантира достъп до лекарственитерапии на приемливи цени, насърчават се иновациите, подобря-ва се сигурността на доставките и се намалява бюрокрацията.Процесът на актуализиране на фармацевтичното законодателствои политика стартира през юни 2016 г., когато Съветът на ЕС заявя-ва желанието си за балансиране на фармацевтичните политики, сакцент върху регулаторната защита и ценообразуването. Оттогавадо днес обхватът на предложените промени се разширява значи-телно, някои от които възникват в резултат на опита по време напандемията от COVID-19. Предложенията включват нова директи-ва, заменяща Директива 2001/83/ЕО (основен нормативен актна ЕС за лекарствените продукти за хуманна употреба), и нов ре-гламент, заменящ Регламент (ЕО) 726/2004 (нормативният акт,който създава Европейската агенция по лекарствата – ЕМА, и цен-трализираната процедура за одобрение на лекарства), който същоще актуализира и консолидира разпоредбите за лекарства сирации за педиатричните лекарства.С предвидените промени се цели постигането на баланс меж-ду патентната защита на новите лекарства и увеличаването надостъпността до лекарствата чрез прилагане на следните политики: 1. Съкращаване на срока на патентната и регулаторната защи-та, с възможност за частично възстановяване при изпълнение наспецифични условия; 2. Акцент върху проблемите с антимикробна-та резистентност (AMR) чрез въвеждане на прехвърляем ваучер заексклузивност; 3. Приготвяне на лекарствени продукти за модернатерапия в болничните аптеки (АTMP), включващи генна и клетъчнатерапия, както и продукти, получени чрез тъканно инженерство; 4.Възможност за прекратяване на защитата на данните и пазарна-та изключителност при възникване на извънредни ситуации в об-ластта на общественото здраве; 5. Въвеждане на изисквания запрозрачност и разкриване на информация за финансирането на научноизследователската дейност (R&D); 6. Временно тестване нановите лекарства в реална клинична среда; 7. Оценка на рисказа въздействие на новите лекарства върху околната среда; 8. По-добряване на качеството и стабилността на веригата за доставкана лекарствени продукти; 9. Рационализиране на регулаторнитепроцедури в ЕС с цел намаляване на административната тежест исъкращаване на времето за достъп.