Класически психоанализ

Текущото представяне е насочено към разясняване на основните принципи; на класическата психоаналитична теория и представяне на различните описателни модели или парадигми, използвани в нея. Надявам се да изясня някои погрешни схващания за психоанализата и да дам основа за логическото разширяване на психо­аналитичната мисъл в психотерапевтичната работа. От около 1900г. психоаналитичното мислене оказва влияние върху появата на един от клоновете на психологията; върху метода за изследване и описание на човешкото поведение и върху начина на лечение на психичните разстройства. Някои критици могат допълнително да добавят, че психоанализата също е формирала квазирелигиозна култура. Тази книга не е предназначена да създаде „вярващи“ или да пропагандира система от вярвания.

 

Всъщност всяко задълбочено четене на Фройд ясно би подсказало за ума на критичен, прагматичен, еклектичен учен; интелектуалец, който непрекъснато поставя под въпрос и оспорва собствените си вярвания и вярванията на други хора. Не можем обаче да избягаме от историческото наследство на науката, медицината и психологията; което често произтича от магически и/или религиозни предшественици. Докато психоанализата също е изпълнена с много жаргон, който допълнително поддържа един мистериозен; езотеричен контекст, аз ще положа всички усилия да сведа този жаргон до сравнително прости дефиниции; което всъщност е в съответствие с традицията на самия Фройд.

Класически психоанализ

За тези от Вас, които не са чели много от оригиналните съчинения на Фройд, бих Ви призовал да го направите. Не само, че творчеството му обхваща огромен материал, обхванат в 24-те тома на “Стандартното издание на съчиненията на Фройд”; но и стилът му на писане е ясен, кратък и често приятен. Освен това е освежаващо да прочетете оригиналния източник, за разлика от множеството предложени интерпретации и критики. Често ме учудват многобройните страни на Фройд, които се разкриват в работата му: неговите саморазкрития в тълкуването на сънищата, човечността в неговите казуси, неговият прагматизъм в критиката на собственото му мислене и корекциите на концептуалните му грешки; неговите социални и културни страсти и дори понякога смирението му пред психологията на жената и признанието му, че често не успява да я разбере.

Независимо дали човек е съгласен с фройдистката перспектива или не, този възглед за човека има драматични последици за западната цивилизация. Някои учени твърдят, че Фройд ни е нанесъл третото най-голямо нарцистично нараняване в периода на модерното време. Първият удар е бил нанесен от Коперник, който ни казва, че не сме центърът на Вселената, вторият – от Дарвин, който казва, че сме произлезли от маймуните, а третият – от Фройд, който казва, че не сме в пълен контрол над мислите и действия си, че не сме господари на собствения си дом. С такова едно предизвикателство към свободната воля не е чудно, че психоанализата е била и е обект на толкова много противоречия.

 

За автора

 

Валентин Бояджиев е дипломиран психолог, психоаналитик и автор. Завършва специалност “Психология и психопатология на развитието”, след това придобива професионална квалификация “Учител по психология” и следдипломна професионална квалификация “Психологично консултиране при психосоматика и разстройства на социалната адаптация“. Завършва специализация по психоаналитична психотерапия в Калифорния, САЩ и преминава през обучение по психоанализа в Манчестър, Англия. През 2019 година се дипломира в още една психоаналитична програма за анализ на сънища и психотерапия. Продължава психоаналитичното си обучение и в България в различни школи, организации и асоциации. Член е на Асоциация “Българско психоаналитично пространство”, “International Society of Applied Psychoanalysis” и “International Alliance of Holistic Therapists”. От 2017 година работи като училищен психолог, а в частната си практика работи по направленията: психологично консултиране, психоаналитична психотерапия и психоанализа. Води лекции, семинари и обучения по въпроси, свързани с психологията, психопатологията, психоаналитичната психотерапия, психоанализата и др. Автор на книги и научни публикации като „Контрапреносът като инструмент за по-фина и прецизна диагностика на психичната структура на пациента в аналитичната, клиничната и психотерапевтичната практика“, „Пренос и контрапренос в психоаналитичния, клиничния и психотерапевтичния процес“, „Защитните механизми в психоаналитичния, психотерапевтичния и клиничния процес“. Основният му интерес и дейност са в сферата на психологичното консултиране, психоаналитичната психотерапия, психоанализата и клиничната психология.