ЛИПСАТА НА ЛЮБОВ РАЗБОЛЯВА
Какво укрепва самолечителните ни сили и как да бъдем по-здрави и по-щастливи
Като се опира на това как работи мозъкът, авторът обяснява по удивително прост и завладяващ начин колко много способността ни за самолечение е потисната от нелюбящото поведение към себе си и към другите.
- Как мозъкът ни допринася да останем здрави или да станем отново здрави?
- Защо липсата на любов оказва толкова голямо влияние върху здравето ни?
- Защо просто не се държим по начин, който би бил по-здравословен за нас?
- Можем ли отново да се научим да живеем така, че да сме здрави?
Гералд Хютер предлага ефективен и лесен за следване път, по който всеки човек може да поеме още днес, за да намери своя изход от разболяващия хаос на нашето съвремие.
Интервю с проф. д-р Гералд Хютер
Д-р Хютер, Вие сте изследовател на мозъка. Как мозъкът ни допринася за това да останем физически здрави или да станем отново здрави?
Най-важната задача на нашия мозък не е да мисли, а да контролира процесите, които протичат в тялото. Обикновено той прави това през цялото време и гарантира, че всичко, което се случва в тялото, е координирано възможно най-добре. Докато този механизъм функционира, ние оставаме здрави, а ако нещо в организма излезе извън контрол, мозъкът задейства съответните противодействия и защитни реакции и ние отново ставаме здрави. Това лекарите наричат способност за самолечение.
Защо липсата на любов оказва толкова голямо влияние върху здравето ни?
Ние сме дълбоко социални същества. Нуждаем се от други хора и сме родени с нуждата от връзка и човешка близост. Ако към нас се отнасят нелюбящо, тази основна потребност се нарушава. Тогава в мозъка, а също и в областите, които отговарят за регулирането и поддържането на здравето на нашето тяло, възниква объркване, което отнема много енергия. Тогава те вече не функционират толкова добре. Ето защо хората се разболяват, когато към тях се отнасят без любов.
Защо тогава просто не се държим по начин, който би бил по-здравословен за нас?
Всички хора насочват мисленето, чувствата и действията си, а оттам и поведението си така, че да постигнат това, което им се струва значимо. Очевидно е, че има доста хора, за които престижът, успехът, богатството и властта са по-важни от здравето им. Ако те се посветят на това да бъдат по-любящи към себе си, неминуемо ще бъдат по-любящи и към другите. Тогава, разбира се, вече няма да могат да използват другите за свои цели; а и всичко, за което са се претрепвали през живота си, ще загуби смисъл. Хората се страхуват от това и поради тази причина продължават да живеят както преди, дори това да ги разболява.
Можем ли в такъв случай отново да се научим да се държим така, че да сме здрави?
Разбира се, че бихме могли, мозъкът ни е способен да се учи през целия ни живот. След като веднъж сме си изградили убеждения за това какво е важно в живота, те могат да бъдат отхвърлени по всяко време и заменени с по-благоприятни идеи. Но човек ще приеме такава промяна само ако наистина я желае дълбоко в себе си. Затова е невъзможно да променяме другите хора. Но бихме могли да ги поканим и насърчим да бъдат по-любящи към себе си.
Източник: издателство “Хердер”, Германия
