(Не)възможната интеграция на бежанците от Близкия изток в България (2013 – 2019)

Мит ли е т.нар. „българско гостоприемство“? Д-р Йелис Еролова търси отговорите на този въпрос в новата си книга „(Не)възможната интеграция на бежанците от Близкия изток в България (2013 – 2019)“, в която са представени резултатите от историко-етноложко изследване върху различни аспекти от приема и интеграцията на лицата, потърсили и получили международна закрила в България. Специално внимание е обърнато на: противоречията между законодателство и политика; обществените нагласи и реакции в национален и локален мащаб; намеренията на самите бежанци за заселване.

****************

„(Не)възможната интеграция на бежанците от Близкия изток в България (2013 – 2019)“ е задълбочено изследване на процеса на интеграция на бежанци от Близкия изток в България през последните няколко години. Книгата, написана от екип от изследователи от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките, предлага цялостен анализ на предизвикателствата и постиженията, пред които са изправени бежанците по време на техния път към приемане и включване в българското общество.

Изследването обхваща период от шест години, от 2013 до 2019 г., период, белязан от значителни промени в глобалните политики за миграция и нарастващо напрежение около въпросите на убежището и интеграцията. Екипът от автори провежда множество теренни проучвания, интервюта и фокус групи, за да събере данни за опита на бежанците в България. Резултатът е богато, многостранно изследване, което надхвърля статистическите данни и политическите декларации, за да предложи интимен поглед върху живота на бежанците в страната.

Книгата е организирана в седем глави, които разглеждат различни аспекти на интеграционния процес. Първата глава предоставя общ преглед на контекста, включително кратко описание на причините за конфликтите в Близкия изток, динамиката на принудителната миграция и развитието на политиките за убежище в България. Втората глава се фокусира върху първоначалния прием на бежанци, като изследва условията в центровете за настаняване и трудностите при получаване на международна закрила.

Третата глава навлиза по-дълбоко в проблемите, пред които са изправени бежанците при намирането на жилище, образование и заетост. Изследването разкрива бариери като езикови различия, дискриминация и липса на достъп до услуги, които затрудняват интегрирането на бежанците в обществото. Четвъртата глава обръща внимание на ролята на гражданското общество и доброволческия сектор в подкрепата на бежанците, подчертавайки инициативите, предприети от местни организации и активисти.

Пета глава изследва културната адаптация на бежанците, като взема предвид фактори като език, религия и традиции. Той също така разглежда въздействието на тези фактори върху възприемането на бежанците от страна на местното население. Шестата глава се занимава със субективните преживявания на бежанците, представяйки техните разкази за травмата, надеждата и устойчивостта. Седмата и последна глава прави заключения и предлага препоръки за подобряване на интеграционната политика и практика.

„(Не)възможната интеграция на бежанците от Близкия изток в България (2013 – 2019)“ има значително значение за разбирането на сложния проблем с интеграцията на бежанците в България и региона. Чрез своя всеобхватен подход и внимателен анализ, той допринася за текущия дебат за миграцията и интеграцията, като същевременно осигурява ценни прозрения за практиците и изследователите, работещи в тази област. Книгата служи като напомняне за необходимостта от съпричастност, разбиране и ангажимент за създаване на приобщаващи общества, които могат да посрещнат нуждите на всички свои граждани, независимо от техния произход.