Програмите за пренатален скрининг и диагностика обикновено се легитимират като здравни услуги, утвърждаващи репродуктивната автономия и правото на информирано решение. Наред с това те обещават здрави деца, щастливи семейства и общества, освободени поне от едно финансово „бреме“. Нормализирането на тези практики обаче има и редица широко обсъждани странични ефекти: утвърждаването на определен тип решение „кой живот (не) си заслужава да бъде живян“, произтичащото от това моделиране на нагласите към и готовността за социална подкрепа на страдащите от генетични заболявания и трансформирането на социално санкционираните представи за „отговорно“ майчинство и родителство.
Тази книга предлага дискусия върху тези две лица на пренаталната диагностика и селективния аборт, изследвайки най-вече живота на тези практики в България.
