ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ПСИХОТЕРАПИЯ – ТЕРАПЕВТИЧЕН МЕТОД И СТИЛ

Психоаналитичната психотерапия е психотерапевтичен метод, който дава възможности на пациента да осъзнае съществуващите в него несъзнавани,  изтласкани психични процеси и „движения“. Тя съдейства да се разкрият съпротивите, противодействащи на разширяването на знанията за собствената личност. Използва се преносът и преносната невроза, за да може пациентът да достигне до разбирането за нецелесъобразността на съществуващите в детството му процеси на изтласкване и за невъзможността на функционирането в зрялото му настояще, единствено на принципа на удоволствието. Предоставя му нови гледни точки, за да си даде сметка, че не е удовлетворително за него да очаква и реализира нуждите във възрастния си живот чрез инфантилни способи, както и да развие различни и успешни стратегии, чрез които пълноценно да постига желанията, намеренията и целите си.

ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ПСИХОТЕРАПИЯ – ТЕРАПЕВТИЧЕН МЕТОД И СТИЛ

Този труд е опит да се очертае специфичното пространство на един подход, утвърдил своята ефективност във времето. Целта е да се представят неговите уникални страни, задачи, възможности и перспективи. Посветен е на идеята за отразяване на влиянието на разнородни психични процеси и феномени и тяхното място и значение в границите на индивидуалната същност на мислещия и чувствителен човек. Явява се резултат от многогодишна психотерапевтична практика. Създаден е с огромно уважение към всеки един пациент, избрал за себе си психоаналитичната психотерапия като пространство за нелека среща със себе си, носеща множество сложни моменти и периоди, преживявания и мисли, но изграждаща усещането за собствената сигурност и стабилност.

СЪДЪРЖАНИЕ

За Автора:

Румяна Крумова-Пешева е професор по клинична психология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, доктор на психологическите науки. Работи в областта на психоаналитичната психотерапия, психосоматиката и клиничната психология. Основател е на Трансплантационната психология в България. Притежава много богат дългогодишен опит в консултативна и психотерапевтична практика на територията на Военно-медицинска академия – София и Университетска болница „Лозенец“ (бивша Правителствена болница) с пациенти с разнородни заболявания и с различна личностна структура и организация. Провежда обучения, индивидуална и групова супервизия на клинични психолози, психотерапевти, лекари и социални работници. Автор е на книги, учебници, студии, статии и доклади в национални и международни научни форуми и издания („Психотерапия и трансплантация“, „Психологично консултиране в медицинската практика“, „Донорството на органи – желание, решение и готовност“, „Психологични аспекти на раневите проблеми в съдовата хирургия“, „Модел на психологично консултиране в болнична институция“ и др.) Съ-основател е на Френско-български проект по психоанализа. Съ-председател е на Секция „Психосоматика и психоаналитична психология“ към Дружеството на психолозите в България, квалифициран член на Българската асоциация по психотерапия, на Регистъра на психотерапевтите в България, на Българско национално дружество по съдова хирургия и ангиология, екс-председател на Дружество по психоаналитична психотерапия и др.