Психопатология.Казуси.Първа част

ПРЕДГОВОР Първата ми среща с психиатрията 6еше през пролетта на 1964 година, когато нашият клас посети дома за жени с душевни разстройства – над Асеновград. Спомням си, че край старата дворна чешма с арка отгоре една болна се приближи до мене, хвана ме за ръцете и започна да ми говори. Нищо не помня от историята и,но тогава се обърнах нагоре и си казах: „Господи, ако запиша медицина, ще лекувам тези болни.

Когато станах студентка изключителните лекции по медицинска кихология на проф. Джалдети, хипнотичните сеанси, които провеждах на болните под ръководството на проф. Йончев и задълбочените и незабравими лекции по психиатрия на проф. Ташев ме накарааха завинаги да се влюбя в психиатрията и психологията. От 2000 г. съм хоноруван преподавател то психопатология към ПУ „П. Хилендарски“, за което съм много благодарна на проф. Стаматов. Любознателните студенти по психология ме мотивираха и насочвах към различни интересни теми за размисъл, което ме накара да се задълбоча в областта на психологията.

Любовта ми към болните с психиатрични разстройства и психологични проблеми не престана. И така, мога смело да твърдя, че след повече от половинвековното ми запознанство с психопатологията се убедих, че психологията и психиатрията са специални науки и който се е докоснал до тях никога не е останал безразличен. Никой случайно не записва психология и не се е отдал на психиатрията. Психиатрията и психологията вървят ръка за ръка и могат да се срещнат при всяка клинична дисциплина. Но за разлика от техните болни, психиатричните казуси са различни и неповторими. Всеки случай е специфичен и специален за себе си от психологична и психиатрична гледна точка. Казусите се запечатват в съзнанието ни със своята идентичност и неповторимост.

Когато станах ръководител на катедрата, реших че ще е несправедливо да не се опишат, не само защото те са по-истински от героите на най-великите романисти и новелисти, но и защото биха по-могнали на специалистите да се ориентират по-лесно и бързо за правилната диагноза и да приложат адекватна медикаментозна и психотерапевтична терапия. Изпратих 400 писма до всички психиатрични центрове в страната ни, но за съжаление малко от колегите отвърнаха на посланието ми и ще отнесат редица неповторими и неописани случаи със себе си.

Благодаря на тези които се отзоваха на поканата ми. Благодаря и на всички студенти по психология от ПУ „П. Хилендарски“, Пловдив, които ме мотивираха да търся и да се запозная с различни теоретични схващания в психологията. Някои от тях написаха страхотни реферати с казуси, които съм включила в книгата. Първоначално книгата ще излезе в две части. Първата част разглежда някои исторически данни, норма и абнормност в психопатологията, нозология и класификация на психиатричните разстройства, афективните и шизофрении разстройства. Сред захвърлените в черните чували книги при разбиване на кабинета бе намерена оригиналната схема на проф. Чолаков, за подробен и кратък невро¬логичен и психиатричен статус, който е представен в оригинал.

Целта е следващите след него да се запознаят със задълбочените му познания в областта на неврологията и психиатрията. Във втората част, която предстои да излезе през есента се обсъждат проблемите на невротичните разстройства, детската психопатология, аутизма, зависимостите, сексологични и съдебно-психиатрични казуси, мястото на хипнотерапията в психатричната и психологична практика, проблеми свързани с терапи-ята. Специално място е отделено на „Рядко срещаните в психопатологията синдроми“, които са над 113 описани в повече от 200 страници. В това двутомно издание от над 1000 страници участват 80 автори, включиха не само млади специалисти и докторанти по психиатрия, а и студенти-психолози от ПУ „П.Хилендарски“ – Пловдив.
Ще завърша с думите на проф.Ташев: „Който се е венчал за психиатрията, никога не се е отказал от нея“.
проф. д.р Н. Маджирова, дм,дмн