Теория на възпитанието и дидактика

Теория на възпитанието и дидактика Теория на възпитанието и дидактика

Забравеното изкуство да възпитаваш

Думата „дидактика“ има старогръцки произход. „Дидаско“ (оЧбааксо) означава обучавам, наставлявам, „дидаскалия“ (оЧ8аакос?аа) – обучение, образование, дидагма (&Ч5ауц,а) – урок. В древна Гърция наричали учителите „дидас-калос“ (Зт-баакоЛоО, откъдето идва използуваното у нас в миналото название за учителя „даскал“.

Както изтъква проф. М.Герасков1, първите науки получават названията си от гръцките философи и учени, които ги разработват. Твърде често обаче гръцки или латински наименования се използуват и за възникналите по-късно науки, а също и за понятийно-терминологичния им апарат, поради интернационалния характер на тези езици в миналото. Това важи и за дидактиката, която се изгражда като наука много по-късно от гръцката и римската духовна култура.

СОЦИАЛНА МЕДИЦИНА

В миналото, а и сега все още в термина „дидактика“ се влага различен смисъл. Основоположникът на дидактиката Ян Амос Коменски я разглежда в много широк смисъл, обхващащ цялата дейност за обучението, образованието и възпитанието, т.е. всичко, което днес изучава педагогиката. Това разбиране се запазва до Йохан Фридрих Хербарт, за когото дидактиката е част от педагогиката, наука за възпитаващото обучение, за неговите цели, задачи, методи и средства. Адолф Дистервег също разграничава дидактиката като теория на обучението от теорията на възпитанието в тесния смисъл на думата.

• Теория на възпитанието
• Дидактика