УРОГЕНИТАЛНА ТУБЕРКУЛОЗА

Туберкулозната пандемия в края на 20-ти и началото на 21-ви век бележи нови измерения. Ако до преди 25-30 години се отчиташе една тенденция към трайно снижаване на заболеваемостта, то понастоящем се отчита, че 1/3 от населението на земята е инфектирано с Mycobacterium tuberculosis complex. . По последни данни на Световната Здравна Организация (2004 г.) в следващите 20 години се очаква да бъдат заразени близо 1 билион души и приблизително 35 милиона от тях да починат. Причините са основно в повишената заболеваемост от СПИН; миграционните процеси и високия процент органни трансплантации.
Въпреки, че понастоящем Урогениталната туберкулоза (УГТ) не показва тенденция към повишаване на заболеваемостта, се очаква в близко бъдеще тя да се увеличи поради спецификата на възпалителния процес. В същото време зачестяват случаите на напредналите форми на болестта, което в един висок процент води до загуба на орган и инвалидизация. Това провокира към търсене на по-подходящи методи за ранна диагностика и по-ефективни схеми и техники на лечение.
В настоящият труд е отразен 25 годишния опит на автора, като е направена оценка на въведените нови и актуализация на съществуващите методи за диагностика. Съществен раздел от монографията са внедрените в урологичната практика нови и модифицирани хирургически техники на органо-съхраняващи реконструктивни операции.
Изложението е съобразено с най-съвременните достижения на медицинската наука и практика, за което свидетелстват големия брой литературни източници.
Монографията идва след над 40 годишен период от издаването на фундаменталните трудове на С. Ламбрев, Т. Андреев (1961) и Ив. Викторов (1962) в областта на урофтизиатрията и си поставя високата цел да развие и продължи традиците в това направление.
Книгата е предназначена не само за специалисти уролози, но и за по-широк кръг медицински специалности (нефролози, фтизиатри, общопрак-тикуващи лекари и др.).