Възрастните като пациенти

Предлаганият на нашата медицинска общественост труд „Възрастните като пациенти се дължи на факта, че населението на страната показва, през последното преброяване, значително увеличаване на хората над 65 години, като процентът на този „контингент вече доближава 20. Не много отдавна той беше даже под 10. Впрочем тенденцията за целия свят е такава, тъй като през 2035 година населението на земята ще бъде 25% съставено от хора над 65 години. Възрастните и старите показват много по-голяма болестност от другото население и то с преобладаване на повече от две заболявания у един и същи човек (мултиморбидитет). Променена е патологията в тази възраст – трудно е поставянето на диагнозата, което закъснение ако не е фатално води до хронифициране на болестите. Прегледът и евентуалните изследвания стават по-трудно в сравнение с по-младите.
На последно място при вече поставена точна диагноза е необходимо провеждане на съответното лечение. Именно тук има отново трудности пак повече обективни, поради необходимата корекция на дозата на препаратите които трябва да използват тези болни, особено когато се налага те сами да подреждат и контролират поетите медикаменти. Допълнително затруднение за лекарите е обстоятелството, че при повече от две заболявания у едни и същи пациент трябва да се съобразява не само дозата, но и за взаимодействието между отделните медикаменти.
Всички тези обстоятелства наложиха да представим на нашите лекари този труд, в чието участие бяха привлечени водещи специалисти по отделните проблеми на възрастната патология. Уводната част е геронтология и гериатрия, а накрая -информация за медикаментите у възрастните. Трудът е интернистична гериатрия, т.е. представяне на възрастовата патология от гледище на интерниста, поради което не са разгледани въпроси касаещи хирургията, урологията и неврологията. На местата, където авторите са сметнали за нужно текста е онагледен с таблици и схеми, собствени и чужди проучвания.
Трудно можеше да се осъществи единомислие между авторите по отношение размера и структурата на съответните раздели. Пълното единство в един колективен труд не е възможно, тъй като всеки автор има лични отношения и схващащия по дадени въпроси.
Книгата е предназначена за лекари, като може да служи също и на специализиращите и на стажант лекарите.
Изказвам благодарност на колектива, който се зае да попълни тази празнота в нашата медицинска литература, като се надявам и вярвам, че всяко мнение и допълнение ще бъде взето предвид при евентуално бъдещо преиздаване на книгата.
проф. д-р Илия Попилиев