Геронтология, Гериатрия и Физиотерапия

Физиотерапия при ортопедични и травматологични заболявания. Първа част: обща

Геронтология, Гериатрия и Физиотерапия и Стареенето и дълголетието са обект на проучване и изследване от древни времена. Учението за старостта съществува с възникването на медицината, макар геронтологията и гериатрията да са най-новите й клонове.

Геронтологията произхожда от гръцки: gerontos – стар, и logos – учение. Тя е наука, която изучава причините и механизмите на стареене, физиологичните особености на про­цесите на стареене, възможностите за предпазване от болестите на старостта и за увелича­ване на продължителността на живота. Освен това геронтологията, като социално-биоло­гична наука, изучава и влиянието на околната среда, социално-хигиенните фактори върху процесите на стареене – биологични, психични, хигиенни, социални и др.

Целта на геронтологията е да се увеличи продължителността на човешкия живот (дос­тигане на физиологична старост) при запазена трудоспособност и социална активност.

Физиотерапия при счупвания на костите на горния крайник.Втора част: специална

Едни от най-важните понятия в геронтологията са „старост“ и „стареене“.

Гериатрията е наука за особеностите във възникването, развитието и лечението на заболяванията в напреднала и старческа възраст. Тя е клон на общата медицина, която се занимава с клиничните, лечебните, профилактичните, рехабилитационните и социалните аспекти на заболяванията при възрастни и стари хора. Развитието на гериатрията е пряко свързано с развитието на геронтологията.

Още в трудовете на школата на Хипократ (460-377) – „Corpus Hypocraticum“ се откри­ват описания на признаците, промените в процесите на стареене и особеностите на кли­ничните симптоми на заболявания при старите хора:

• заболяванията зависят от възрастта;
• заболяванията при старите хора протичат по-различно, с по-бедна симптоматика, без бурни реакции, без висока температура, хронично развитие и др.;
• патогенезата и изходът на всяко заболяване са свързани с индивидуалната консти­туция.

Физиотерапия при счупване на костите на гръбначния стълб и на долния крайник. Трета част: Специална

Направено е първото разграничение на хронологичната възраст при човека: детство – до 14 г., зрялост – от 15 до 42 г.; старост – от 43 до 63 г., дълбока старост над 64 г.

В продължение на столетия след Хипократ вниманието е било насочено към режима на ортобиозата в старческата възраст. Тя се определя като научна теория за хигиената, нравствеността на човешкия живот. Целта на ортобиозата според учението е правилно, еволюционно протичане на човешкия живот и превръщането на „дисхармонията в хармо­ния“. Ортобиозата е „нова нравствена теория“, основана на предпазване от неправилно (ненормално) развитие на човешката природа, която трябва да остане в бъдеще, и макси­мално дълголетие.

Идеалът на ортобиозата включва развитието на човека в състояние на бодрост, жиз­неност, работоспособност, самочувствие и желание за живот.

Гален (129-216) за първи път съобщава, че старостта не е заболяване, че старостта и смъртта са целесъобразни природни процеси. Той насочва вниманието си към профилак­тика на стареенето, като разработва хигиенен режим на живот. Създава ново направление за причините на старостта, което нарича герокомия (gerocomia), като описва някои прояви в процесите на стареене: атрофия на зъбните алвеоли и кожата, намаляване на количе­ството на кръвта, деформиране на ставите, дегенерация на роговицата, аритмичен

Физиотерапия при увреди на главния мозък