Кинезитерапия при дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб

Представяне на Кинезитерапия при дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб

Болката в шийната област има различен произход. Най-често тя се описва като „дискова болест” и съпътстваща „мекотъканна увреда”. Тази diagnosis се поставя на базата на различни клинични интерпретации, симптоми и синдроми, основаващи се на съвременни виждания за причините за шийна болка.
В последно време много автори (N. Bogduk, A. Marsland, 1988; R. Dussault, V. Nicolet, 1985) разглеждат проблема много по-широко и доказват съществуването и на други потенциални източници като зигоапофизарни патологии, остеофити.
Етиологичните фактори за получаване на болкови синдроми в шийния отдел на гръбначния стълб са много и разнообразни. Те могат да бъдат механични, миогенни, неврологични или психосоматични по произход.

Остри и хронични състояния по развитие. Д. Голдберг и съавт. (1994) смятат, че болките в шийния отдел със или без цервикобрахиална невралгия могат да се дължат на различни фактори – травми, шийна артроза, артрит, инфекции, остра калцифицираща нуклеопатия, тумори.
Гръбначният стълб, както и останалите структури на опорно-двигателния апарат, са обект на стареене, увреди, заболявания, вродени аномалии и др. Патологични промени могат да възникнат при всички структури, но най-често се засягат тези, които са подложени на най-голям механичен стрес. Това са скелетната и мускулната система.
Патологичните промени се развиват по два основни механизма: 1) прекомерен стрес, въздействащ върху нормални структури, т.нар. постурален синдром; 2) нормален стрес, въздействащ върху структури с влошени механични характеристики, т.нар синдром на дисфункция (R. McKenzie, 1997; Н. Попов, 2009). Патологичните промени в шийния отдел на гръбначния стълб са най-характерни за С5–С6, следвани от С6–С7 и С4–С5. Най-редки са патологичните промени при С2–С3 и С3–С4. M. Matsumoto et all (1998) и Milne (1991) установяват, че вентралният и латералният аспект на сегмента С5–С6 са най-чест обект на болестни изменения.

Това се дължи на факта, че този сегмент има най-изразена флексо-екстензорна подвижност и е най-натоварен от целия шиен отдел (J. Dvorak et al, 1991). При народите, за които е характерно носене на тежки предмети върху главата, най-изразените дегенеративни промени се установяват в сегмента С2–С3. Има се предвид, че поставянето на тежест върху главата е съпроводено с изглаждане на шийната лордоза (M. Ioosab et al, 1994). Според В. Желев, Л. Крайджикова, Г. Аврамов (2006) шийните herniated discs представляват 4–8% от всички дискови хернии. Те са на второ място след лумбалните.
Клиничната картина зависи най-вече от анатомо-физиологичните особености на шийния отдел на гръбначния стълб. Неврохирургичен проблем представляват двете компресивни форми на шийната остеохондроза – шийна дискова херния, шийна спондилоза и спондилартроза. Острите увреди могат да бъдат резултат от травма, необичайна двигателна активност, лоша поза при работа или сън.

Хроничните състояния обичайно се развиват от неправилна поза, променен мускулен тонус и др. В. Митков, Д. Костадинов (1969) наблюдават 119 болни с шийна спондилартроза и установяват следното разпространение на характерни симптоми: коренчеви симптоми при 49.6%, церебрални – при 30.2%, спинални – при 15.1%, вегетативно-дистрофични – при 3.4% и висцерални – при 1.4%. Лечението на остеохондрозата на гръбначния стълб и на шийния му отдел е комплексно: медикаментозно, физикално (електро, светло, водо, топло, балнео), масаж и kinesitherapy (лечение чрез положение, екстензионна терапия, физически упражнения (Ж. Колев 1981). Днес за лечението на шийната остеохондроза се използват поредица от специализирани методики на физикална терапия като: пресура върху тригерни точки, постизометрична релаксация, мобилизиращ масаж, мекотъканни мобилизации, специални анатомични упражнения за дълбоките шийни мускули и др.