Basics of Animal Nutrition

Basics of Animal Nutrition

Учебникът „Основи на nutrition на животните“ е написан в съответствие с програмата за
обучение на студенти по зооинженерство. Може да се използва също и от студентите от други
специалности, които имат отношение към животновъдсвото. Учебникът е ценно помагало за
всички специалисти, които желаят да повишат квалификацията си и да се запознаят с новостите
в областта на храненето на селскостопанските животни.
В първата част на книгата са описани хранителните вещества и тяхното усвояване от животните,
както и методите за измерване на хранителната стойност на фуражите. Пояснени са накратко
начините за определяне нормите за пълноценно хранене на животните в съответствие с
тяхната продуктивност.

Във втората част е направена подробна характеристика на фуражите и на многобройните
хранителни добавки използвани за подобряване на хранителните вещества. Разгледани са
технологиите за производство на висококачествени фуражи и тяхното правилно използване в
дажбите на определени видове и категории животни.
Материалът е създаден с последните постижения на науката по хранене на селскостопанските
животни и в сродните научни области.

Contents:
1. Предмет на науката по хранене и кратка история на нейното развитие
I Част. Хранителни вещества и тяхната роля
2. Химичен състав на растителните и животинските продукти
2.1. Веенде-метод
2.1.1. Вода
2.1.2. Минерални вещества
2.1.3. Суров протеин
2.1.4. Сурови мазнини
2.1.5. Сурови влакнини
2.1.6. Беззаотни екстрактни вещества (БЕВ)
2.2. Неточности на Веенде-метода и Ван Суст анализ
2.3. Други методи за разделяне на въглехидратите
2.4. Спектроскопия в инфрачервената област
2.5. Определяне на енергийната стойност
2.6. Определяне на аминокиселинния състав
2.7. Атомно абсорбционна спектрометрия (ААС)
2.8. Газ-течна хроматография (ГТХ)
2.9. Автоматични анализатори
2.10. Ядрено магнитен резонанс (NMRS)
3. Въглехидрати
3.1. Захари
3.1.1. Монозахариди
3.1.2. Производни на монозахаридите
3.2. Олигозахариди
3.2.1. Дизахариди
3.2.2. Три- и тетразахариди
3.3. Полизахариди (гликани)
3.3.1. Хомогликани
3.3.2. Хетероликани
3.4. Комплексни въглехидрати и съпътстващи вещества
3.5. Изисквания на животните къмвъгехидратите
3.5.1. Моногастрични животни
3.5.2. Полигастрични животни
4. Протеин
4.1. Белтъци
4.1.1. Общи сведения
4.1.2. Аминокиселини
4.2. Нуклеинови киселини
4.3. Други азотни небелтъчни вещества
4.4. Изисквания на животните към качеството на протеина
4.4.1. Моноггатрични живони
4.4.2. Полигастрични животни
5. Липиди
5.1. Класификация на липидите
5.2. Състав на липидите

5.2.1. Същински мазнини
5.2.2. Гликолипиди
5.2.3. Фосфатиди
5.2.4. Стероиди
5.2.5. Терпени
5.2.6. Восъци
5.2.7. Простагландини
5.3. Свойства на липидите
5.4. Значение на мазнините при храненето на селскостопанските животни
5.4.1. Мазнините като източник на незаменимите мастни киселини
5.4.2. Мазнините като източник на енергия
5.4.3. Други специфични ефекти на количеството и съотношението на мастните
киселини в храната
6. Минерални вещества
6.1. Функции на минералните вещества
6.2. Киселинно-алкален баланс (електролитен баланс)
6.3. Макроелементи
6.3.1. Калций
6.3.2. Фосфор
6.3.3. Калий
6.3.4. Натрий
6.3.5. Хлор
6.3.6. Сяра
6.3.7. Магнезий
6.4. Микроелементи
6.4.1. Желязо
6.4.2. Мед
6.4.3. Цинк
6.4.4. Манган
6.4.5. Кобалт
6.4.6. Йод
6.4.7. Селен
6.4.8. Молибден
6.4.9. Флуор
6.4.10. Хром, никел, ванадий, силиций, калай, арсен
6.4.11. Задоволяване на потребностите на животните от микроелементи
7. Витамини
7.1. Мастноразтворими витамини
7.1.1. Витамин А
7.1.2. Витамин D
7.1.3. Витамин Е
7.1.4. Витамин К
7.2. Водноразтворими витамини
7.2.1. Тиамин (витамин В1)
7.2.2. Рибофлавин (витамин В2)
7.2.3. Ниацин (витамин рр, витамин В3)
7.2.4. Пантотенова киселина (витамин В5)
7.2.5. Пиридоксин (витамин В6)

7.2.6. Биотин (витамин Н)
7.2.7. Фолиева киселина (птероилгутаминова киселина, витамин В с )
7.2.8. Холин
7.2.9. Витамин В12
7.2.10. Витамин С
7.3. Витаминоподобни вещества
7.4. Неидентифицирани фактори на растежа
II Част. Смилаемост и използване на хранителните вещества и енергия на
организма
8. Смилаемост на фуражите
8.1. Методи за определяне на смилаемостта
8.1.1. Пряк класически опит
8.1.2. Диференциран класически опит
8.1.3. Индикаторен метод
8.1.4. Лабораторни методи
8.1.5. In sacco метод
8.1.6. Определяне на смилаемостта на отделни сектори на храносмилателния
канал
8.1.7. Определяне на истинската смилаемост в тънките черва чрез инфузия
8.1.8. Определяне на истинската смилаемост в тънките черва чрез подвижни
торбички

8.2. Видима и истинска смилаемост
8.3. Взаимодействие на фуражите при храносмилането
8.4. Фактори, влияещи върху смилаемостта
8.5. Достъп на минерални вещества
9. Съдържание на енергия върху фуражите и нейното използване от животните
9.1. Бруто енергия
9.2. Смилаема енергия
9.3. Обменна енергия
9.4. Топлинен инкремент на фуража
9.5. Нето енергия
9.6. Определяне на топлинния инкремент и на нето енергията
9.7. Методи за определяне на топлопродукцията на животните
9.7.1. Директна калориметрия
9.7.2. Косвена калориметрия по дихателната обмяна на газове
9.8. Методи за определяне на ретенцията на енергия
9.8.1. Баланс на азота и въглерода
9.8.2. Сравнителен кланичен метод
9.8.3. Други методи
9.9. Сравняване на определени методи за каломеритрични изследвания
10. Енергийна хранителност на фуражите
10.1. Кръмни единици за мляко и кръмни единици за растеж
10.1.1. Основни принципи
10.1.2. Кръмни единици за мляко
10.1.3. Кръмни единици за растеж
10.2. Оценка на енергийната хранителност на фуражите за непреживни животни
(свине, птици, коне)
10.2.1. Свине

10.2.2. Птици
10.2.3. Коне
10.3. Определяне на енергийната храносмилателност на фуражите при практически
условоя
10.4. Бъдещо развитие на енергийните системи
11. Протеинова хранителност на фуражите
11.1. Суров протеин
11.2. Чисти белтъци
11.3. Смилаем протеин
11.4. Интегрални методи за определяне на качеството на протеина за неприживни
животни
11.4.1. Биологични методи за определяне на качеството на протеина
11.4.2. Химични методи за определяне на качеството на протеина
11.5. Адитивни методи за определяне на качеството на протеина за непреживни
животни
11.5.1. Биологични методи за определяне на смилаемостта и достъпността на
аминокиселините
11.5.2. Микробиологични методи за определяне достъпността на аминокиселините
11.5.3. Химични методи за определяне на достъпния лизин
11.5.4. Идеална смилаемост на аминокиселините
11.6. Концепция за идеалния протеин
11.7. Оценка на протеиновата хранителност на фуражните коне
11.8. Протеинова хранителност на фуражите за преживни животни
11.8.1. Разграждане на фуражния протеин в предстомашнията
11.8.2. Синтез на микробен протеин в предстомашията
11.8.3. Оценка на протеиновата храносмилателност на фуражите по протеина
смилаемост в червата и баланса на протеина в търбуха
III Част. Потребности на животните от енергия и хранителни вещества.
Консумация на фуражи

12. Норми за храненето
12.1. Определение и същност
12.2. Историческо развитие
12.3. Методи за определяне на нормите
12.3.1. Определяне на потребностите общо за всички функции
12.3.2. Факториален метод
12.4. Дажби от чисти хранителни вещества
13. Норми за отделните функции
13.1. Поддържане на живота
13.1.1. Определяне на енергията за поддържане на живота по основната обмяна
13.1.2. Определяне на енергията за поддържане на живота чрез балансови опити
13.1.3. Определяне на енергията за поддържане на живота чрез научно-стопански
операции
13.1.4. Определяне на потребностите от протеин за поддържане на живота по
загубите на ендогенен азот
13.1.5. Определяне на потребностите от протеин за поддържане на живота по
баланса на азота
13.1.6. Определяне на потребностите от протеин за поддържане на живота в
научно-стопанските опити

13.2. Растеж и угояване
13.2.1. Енергия
13.2.2. Протеин
13.2.3. Макроелементи
13.3. Репродукция
13.3.1. Мъжки разплодни животни
13.3.2. Женски разплодни животни
13.3.3. Бременност
13.4. Лактация
13.4.1. Енергия
13.4.2. Протеин
13.4.3. Минерални вещества и витамини
13.5. Яйчна продуктивност
13.5.1. Енергия
13.5.2. Протеин и аминокиселини
13.5.3. Минерални вещества и витамини
13.6. Растеж на вълната
13.6.1. Енергия
13.6.2. Протеин
13.6.3. Минерални вещества
13.7. Работа
13.7.1. Енергия
13.7.2. Протеин, минерални вещества и витамини
14. Консумация на фуражи
14.1. Вътрешни фактори
14.1.1. Жива маса, кондиция и здравословно състояние
14.1.2. Продуктивност
14.1.3. Други internal фактори
14.2. Външни фактори
14.2.1. Химичен състав на фуражите
14.2.2. Концентрация на енергия
14.2.3. Физична форма на фуражите
14.2.4. Режим на хранене
14.2.5. Температура и влажност на средата
14.2.6. Други фактори
14.3. Особености при различните видове животни
IV Част. Класификация на фуражните функции и фуражни добавки
15. Класификация на фуражите
15.1. Групиране на фуражите по различни признаци
15.2. Класификация по един критерий
15.3. Комплексна класификация и кодиране на фуражите
15.4. Възприета класификация в учебника
16. Зелени фуражи и пасища
16.1. Значение и особености на залените фуражи
16.2. Култури за зелен фураж
16.2.1. Бобови култури
16.2.2. Смесени посеви за фураж
16.2.3. Други зелени фуражи

16.3. Пасища. Значение и използване
16.3.1. Значение и особености на пасищата
16.3.2. Използване на пасищата
16.3.3. Предпазни мерки при паша
17. Сено
17.1. Фактори, влияещи върху изпаряването на водата
17.2. Време за косене
17.3. Сушене
17.4. Технологии за прибиране на сено
17.5. Съхраняване на сеното
17.6. Загуби на хранителни вещества при приготвянето и съхранението на сеното
17.7. Хранителни и диетични качества на сеното
17.7.1. Диетични качества
17.7.2. Хранителна стойност на сеното
17.7.3. Особености на различните видове сено
17.8. Резюме на приготвянето и храненето със сено
18. Дехидратирани фуражи
18.1. Дехидратирана люцерна
18.2. Дехидратиране на други влажни фуражи
19. Силажи
19.1. Упражнения за силажиране
19.1.1. Липса на кислород
19.1.2. Подходяща влажност
19.1.3. Достатъчно ниско p H
19.1.4. Ниска температура
19.1.5. Добавки за подобряване на ферментацията и стабилността на стабилността
на силажа при изхранване
19.1.6. Фази на процеса на силажиране
19.2. Силажовместилаща
19.3. Нарязване на суровината
19.4. Скорост на запълване на силажовестилището и уплътняване на силажа
19.5. Покриване на силажа
19.6. Изваждане на силажа
19.7. Загуби от силажирането
19.8. Преценка за качеството на ферментацията
19.8.1. При производствени условия
19.8.2. При лабораторни изследвания на силажа
19.9. Особености при салижирането и хранителни качества на различните силажи
19.9.1. Царевичен силаж
19.9.2. Силаж от царевичак
19.9.3. Люцернов силаж и сенаж
19.9.4. Тревен силаж
19.9.5. Силаж от дребнозърнести житни култури
19.9.6. Силаж от сорго
19.9.7. Други силажи
20. Отпадъчни груби фуражи
20.1. Фуражни качества
20.2. Нарязване, смилане и смесване

20.3. Гранулиране и брикетиране
20.4. Химична обработка
20.4.1. Силажиране с добавката на амоняк или карбамид
20.4.2. Третиране с амоняк на камари със слама или царевичак
20.5. Използване на отпадъчните груби фуражи при храненето на животните
21. Коремно-, клубено- и сочноплоди
21.1. Кореноплодни
21.2. Клубеноплодни
21.3. Сочноплодни
22. Зърнени фуражи
22.1. Житни зърнени фуражи
22.2. Бобови зърнени фуражи
22.3. Семена и плодове
22.4. Обработка на сърнените фуражи
23. Странични продукти от хранителната промишленост
23.1. Странични продукти от зърнопроизводството, мелничната промишленост и
оризарните
23.1.1. Отсевки
23.1.2. Трици
23.1.3. Зародиши
23.2. Странични продукти от маслодобивната промишленост
23.2.1. Слънчогледов шрот
23.2.2. Соев шрот
23.2.3. Фъстъчен шрот
23.2.4. Памуков шрот
23.2.5. Рапичен шрот
23.2.6. Ленов шрот
23.2.7. Други шротове
23.3. Отпадъци от захародобивната промишленост
23.3.1. Цвеклови резанки
23.3.2. Меласа
23.4. Отпадъци от пивоварството
23.5. Отпадъци от спиртоварството и винарството
23.6. Отпадъци от скорбялното и пектиновото производство
23.7. Отпадъци от консервната промишленост
23.7.1. Плодови отпадъци
23.7.2. Зеленчукови отпадъци
23.8. Отпадъци от производството на етеричните масла
24. Храни от животински произход
24.1. Мляко и продукти от млекопреработването
24.2. Рибено брашно и други морски продукти
25. Други фуражи
25.1. Микробни белтъчни храни
25.1.1. Фуражни дрожди
25.1.2. Бактериален протеин
25.2. Фуражни мазнини
25.2.1. Животински мазнини
25.2.2. Растителни мазнини

25.2.3. Хидролизирана мазнина
25.2.4. Фосфатидни концентрати
25.2.5. Липиди от рафинирането на растителните масла
25.2.6. Показатели за качество на фуражните масла
26. Минерали и продукти получавани от тях
27. Фуражни добавки
27.1. Технологични добавки
27.1.1. Консерванти
27.1.2. Антиоксиданти
27.1.3. Емулгатори
27.1.3.1. Синтетични емулгатори
27.1.3.2. Естествени емулгатори
27.1.4. Вещества за намаляване на замърсяването на фуражите с микотоксини
27.1.4.1. Инхибиторни плесени
27.1.4.2. Абсорбенти на токсини
27.2. Сензорни добавки
27.2.1. Оцветители
27.2.1.1. Синтетични пигменти
27.2.1.2. Естествени пигменти
27.2.2. Ароматизиращи вещества
27.3. Хранителни добавки
27.3.1. Витамини, провитамини и химически добре дефинирани вещества, които
имат подобен ефект
27.3.2. Смеси на елементи с микроконцентрация
27.3.3. Аминокиселини, техните соли и аналози
27.3.4. Урея и нейните дервати
27.3.4.1. Видове небелтъчни азотни съединения
27.3.4.2. Фактори, които оказват влияние върху използването на
небелтъчните азотни съединения при микробния синтез в преживните
животни
27.3.4.3. Начини за използване на небелтъчните азотни съединения при
хранене на преживните животни

27.4. Зоотехнически добавки
27.4.1. Подобрители, увеличаващи смилаемостта на храната
27.4.1.1. Ензими
27.4.1.1.1. Ензимите като фуражни добавки
27.4.1.1.2. Изисквания към ензимите, които се добавят към фуражите
27.4.1.1.3. Ефект от добавката на ензими към фуражите
27.4.1.1.4. Специфични особености при свинете и птиците по отношение

ензимните добавки

27.4.1.1.5. Нескорбелни полизахариди и ензимните добавки
27.4.2. Пробиотици
27.4.3. Олигозахариди
27.5. Кокцидиостатици
28. Комбинирани фуражи
28.1. Суровини за комбинирани фуражи
28.2. Видове комбинирани фуражи
28.3. Основни технологически процеси при производството на комбинирани фуражи

28.4. Условия на производството на висококачествени комбинирани фуражи
28.5. Преценка на комбинираните фуражи
29. Литература